На този сайт ще намерите информация за Килифарево и историята на Килифарево в текстове и снимки, за обществени институции  в град Килифарево и в общинския и областен административен център Велико Търново, техните уебсайтове, телефони и адреси. Ще намерите информация и за околните селища, Килифаревския манастир и други манастири и забележителности.

Килифарево е гр. в Северна България, намиращо се на около 12 км южно от Велико Търново в подстъпите към Стара Планина на прохода Хаинбоаз/Прохода на Републиката/

    Когато се тръгне по южната пътна магистрала, излизаща от Велико Търново, непосредствено след южния пътен възел, се навлиза в каменна клисура, през която протича  река Янтра. Преди тази просека, наречена от незапомнени времена „Устито" се събират всички важни пътища, пресичащи България от север на юг и от изток на запад. Две грамадни отвесни скали, набраздени с дълбоки пукнатини от вятъра пороите, се извисяват  от двете страни на пролома. Тук-там по каменните им чела се показва оскъдна растителност от редки храсти и дървета. Извила змийска снага, Янтра се провира между тях и навлиза в подножието на града.На четвъртия километър пътят извежда напълно от района на Велико Търново. Оттук се разкрива широкият простор на едно леко хълмисто възвишение. Погледът се освобождава някак изведнъж от подтискащото чувство на надвисналите до преди миг високи необятни скални образувания. Пред очите се разстила Килифаревската котловина, оградена на юг от високите старопланински склонове и тучни пасбища. На изток границата на котловината се губи е далечните очертания на Миндевските и Капиновските гори. На запад тя достига до конусовидните хълмове при селата Маноя и Косарка. В тези си граници Килифаревската котловина заема около 30—40 кв. км. В нея са разположени  Дебелец, Присово, Велчево. Миндя, Калиново, Килифарево, Плаково, Големани, Малчевци, Върлинка, Нацовци, Ялово и Маноя.
Килифарево, най-значителното селище в този край, е разположено почти в средата на тази живописна котловина. На юг от него, към втория километър на централното шосе, което свързва чрез прохода проход Хаинбоаз ( „Прохода на републиката") Северна и Южна България, се отделят две второстепенни шосета. Първото, в дясно, минава покрай р. Енювица и обхваща селищата Йончовци, Габровци, Шодековци, Зънзари, Първовци, Горен Еневец, Долен Еневец и др., достига до гр. Трявна. Второто се отделя наляво, преминава балканската река Белица в края на с. Нацовци и продължава през махаличките Върлинка и Малчовци за с. Големани. Поради силно хълмистия терен по протежението на целия бона селищата са разпръснати или изолирани едно от друго. Oт двете страни на р. Белица и на централното шосе са разположени селищата Пожерник, Таслаци, Бояновци, Въглевци, Радковци, Вонйнежа, Вонеща вода, Мишемарков хан, Райковци, Белица и др.
   Средищното положение на Килифарево го определя отрано като главен икономически и културен център на селата разположени в Килифаревската долина и района на юг, обхващащи 72 села и по-малки селища . Поради това този селища отдавна били известни като „Килифарските колиби", а самият край наречен „Килифарията". Стопанската и културна роля, която Килифарево играе в живота на тази област, изпъква особено ярко през епохата на Възраждането, та дори и след Освобождението. Жителите на „Колибите", където и да се отзоват в страната, дори и заседнали другаде като постоянни жители, сами се наричат „килифарчени".
     Самата Подбалканска котловина, както и обособеното централно селище с нея, са имали в миналото важно стратегическо значение. Килифарево е кръстовище, през което преминават важни пътища от няколко Старопланински проходи към Дунава. Най-важният измежду тях е Хаинбоаз — един от най-ниските и чай-удоб-пнте проходи през Стара планина. След прокарването на новото удобно шосе през Хаинбоаз, сега Прохода на републиката, се увеличи многократно превозът на стоки и пътници между Северна и Южна България. Ежедневно стотици леки коли и автобуси превозват през тези проходи многобройни пътници българи и чужденци.

Осъвременен цитат от книгата на Г. Михайлов "Килифарево днес" - изд. 1970г - Печатница на Отечествения фронт